Болен съм, затова не съм писал скоро. На акъла няма да ви дойде какво стана на Коледа. Жената предложи да заколим Гошо!
Влизам аз значи сутринта в кухнята, като си гледам дупката на гащите и си мисля не е ли време да ги обърна наобратно, поне да не я виждам. И гледам жената чете няква книга. Не й обръщам внимание, излизам на балкона да си сипя малко зелева чорба. Уу, че студено. Ама пък чорбицата е една резлива, равна няма. Влизам на топло и гледам какво чете жената – „Рецепти за лесни манджи от свинско".
Изсумтявам.
- К'во е т'ва ма? Нямаше ли заек да ядем днеска?
Тя вдига глава и гледа като че се е изпуснала в гащите.
- Аз… мислех си… Абе, да вземем да заколим Гошо, а? Много тясно е в банята, постоянно ми цапа легена и в прането все намирам косми от четината му. Не може така вече…
- Ти луда ли си, ма?!?
Нямам думи. Заеквам.
- Как… Гошо… Какво…
- Айде бе, Крачуне, много вкусна пача ще направя, а и месо ще имаме до Великден…
- Ти си за бой, ма! – викам аз. – Я дай тая книга!
Тя не дава, ама аз я измъквам от ръцете й.
- Ще видиш ти една пача, ти си пача! – и излизам на балкона и мятам книгата навън. Жената врещи, аз и викам и аз:
- Тихо ма, да не те хвърля и тебе!
И излизам. Отивам в банята. Гошо тъкмо е седнал в легена с прането. Сядам до него и го галя по муцуната. Той грухти и на мен ми става мило, мило… Никой няма да пипа моя Гошо. Ей сега ще сляза, ще намеря книгата и ще я занеса на вторични. Не, по-добре да я накъсам и да се изпикая отгоре й!
